петък, 28 септември 2012 г.

Случаят Опиц през погледа на един адвокат и гражданин


През последните няколко седмици нашумя случаят Йордан Опиц и предизвика отново позамрелият дебат за въоръжаването на населението в България. Ще си позволя да го разгледам, с уговорката, че не съм запознат детайлно с него, и изложението ми може да има съществени пропуски. Ще разгледам този случай от две гледни точки – едната като адвокат, човек с юридическо образование и опит и втората в качеството ми на редови гражданин на тази красива страна.

Когато прочетох решението на съда и мотивите към него, юристът в мен си каза, че съдът е прав. Не може да стреляш по хора, които не те заплашват непосредствено по улицата при това с незаконно преработено газово оръжие. Да, виновен е, нарушил е закона осъществил е състав на престъпление и следва да си понесе наказанието.

След това обаче обикновения гражданин в мен се намеси във вътрешния диалог. Да, стрелял е по човек. Но по човек, криминално проявен, с множество престъпления зад гърба си. Човек, който е влязъл, за да посегне на чуждо имущество, за да си набави пари за наркотици. И да, подобен човек, ако се опита да бъде спрян може да нарани или убие собствениците на това имущество. Ами ако в този момент в жилището или ателието не е бил иконописецът, а майка с дете или пенсионерка? ...... Щяхме да четем, че при кражба наркозависим „болен” младеж е убил майка с дете или пенсионерка. И след няколко дни щяхме да забравим за случая. Просто защото това не е нещо инцидентно – това е ежедневие. Инцидентно е да успееш да се защитиш от подобни ежедневно случващи се сценарии...................

Но пък пистолетът бил преработен газов............ Ами бил е, човекът се е чувствал застрашен и като всеки нормален гражданин виждащ какво е нивото на престъпност в страната ни се е въоръжил. Веднага адвокатът в мен възрази – но това е незаконно! Да, незаконно е да имаш преработени газово оръжие, но не е незаконно когато опиташ да се снабдиш със законно такова да получиш отказ без каквато и да е мотивация от съответния служител в служба КОС. Незаконно е и да употребиш ловното си оръжие срещу крадеца – не е хуманно и после те съдят, ако си го оставил жив и плащаш цял живот. Значи схемата е такава – гражданите се нуждаят от оръжие за да се защитят, но държавата откровено им пречи. Когато гражданин реши, че въпреки всичко животът и имуществото му са по-скъпи и си набави по един или друг начин средство за защита бива обявен за престъпник и се радва на гостоприемството на изправителните учреждения. 

Адвокатът в мен помни латинската максима Dura lex, sed lex, буквално означаваща „лош закон, но закон”, подчертаваща върховенството на закона и това, че дори лошите закони трябва да се спазват. Гражданинът в мен обаче отказва да я приеме, като единствено валидна и предпочита да формира мирогледа си на база една друга мисъл принадлежаща на Ганди -