четвъртък, 1 ноември 2012 г.

България - държавата на мишките


Българинът е мишка! При това той не е обикновена мишка, а е голяма мишка! Това мога да го твърдя със 100% сигурност. На територията от 111 хил. кв. километра  наречена България няма народ, а популация от мишки. Тези мишки не водят достойно съществуване, нямат високи цели, нямат обществено съзнание, те се интересуват единствено от собственото си оцеляване. Именно собственото добруване и душевен комфорт е основна цел и всяко действие водещо до нарушаване на този егоистичен индивидуален мироглед се смята за неприемливо и опасно.

Мишката от България е като всяка друга мишка – задоволява се с малко. Не защото не иска да има много, просто не и стиска да си поиска. Смята, че искайки да получи повече  може да си навлече неприятности и да остане и без малкото, което има. Но не си мислете, че българската мишка поради това, че се задоволява с малко е скромна. Напротив, тя е алчна и себична и ще направи всичко, за да запази своето и по възможност да заграби чуждото. Балканската мишка иска да бъде нещо много повече от останалите мишки и ако получи този шанс забравя каква мишка е била и се грижи само за себе си и своето потомство унижавайки и подтискайки масата от мишки част от които е била до неотдавна.

Мишката населяваща България е страхлива. Тя с удоволствие би наблюдавала как някоя по-смела мишка ще поиска нещо повече. Дори ще я окуражава, основно във Фейсбук, и ще обещава безрезервна подкрепа. Когато обаче по-смелата мишка се изправи срещу котката тя осъзнава, че е съвсем сама, а мишоците, които са били на думи зад нея са изчезнали. И тогава смелата българска мишка разбира, че не е част от общество, а от сбирщина егоистични, дребнави, себични индивиди, които ги е страх да се изправят срещу това, което не харесват и което ги подтиска.

Българската мишка е измислила поговорката „Преклонената глава сабя не я сече”. Това и е основна житейска философия. Това е и основната причина българската мишка да е адаптивна, непостоянна и да няма изградени правилни представи за това как да се държи като гражданин, а не като роб.

Не ме разбирайте погрешно, аз се гордея с това, което е извършил българинът през вековете, когато е бил единен, когато е имал цел и когато не се е интересувал само от собственото си добруване, а от благоденствието на цял един народ. Срам ме е обаче как потомците на победителите в стотици битки над многократно по-силни противници са загубили волята си да се борят и от горди българи и победители са се превърнали в мишки, които не заслужават да се наричат нация. Мишки, които търпят с тях да се бъзикат политици, монополисти и чужди посланици.  Мишки, забравили, че не е най-важното да се наядеш, че не е най-важното да откраднеш колкото можеш повече, че ако искаш да промениш нещо трябва да се бориш, а не да правиш кампании в Фейсбук...................

петък, 28 септември 2012 г.

Случаят Опиц през погледа на един адвокат и гражданин


През последните няколко седмици нашумя случаят Йордан Опиц и предизвика отново позамрелият дебат за въоръжаването на населението в България. Ще си позволя да го разгледам, с уговорката, че не съм запознат детайлно с него, и изложението ми може да има съществени пропуски. Ще разгледам този случай от две гледни точки – едната като адвокат, човек с юридическо образование и опит и втората в качеството ми на редови гражданин на тази красива страна.

Когато прочетох решението на съда и мотивите към него, юристът в мен си каза, че съдът е прав. Не може да стреляш по хора, които не те заплашват непосредствено по улицата при това с незаконно преработено газово оръжие. Да, виновен е, нарушил е закона осъществил е състав на престъпление и следва да си понесе наказанието.

След това обаче обикновения гражданин в мен се намеси във вътрешния диалог. Да, стрелял е по човек. Но по човек, криминално проявен, с множество престъпления зад гърба си. Човек, който е влязъл, за да посегне на чуждо имущество, за да си набави пари за наркотици. И да, подобен човек, ако се опита да бъде спрян може да нарани или убие собствениците на това имущество. Ами ако в този момент в жилището или ателието не е бил иконописецът, а майка с дете или пенсионерка? ...... Щяхме да четем, че при кражба наркозависим „болен” младеж е убил майка с дете или пенсионерка. И след няколко дни щяхме да забравим за случая. Просто защото това не е нещо инцидентно – това е ежедневие. Инцидентно е да успееш да се защитиш от подобни ежедневно случващи се сценарии...................

Но пък пистолетът бил преработен газов............ Ами бил е, човекът се е чувствал застрашен и като всеки нормален гражданин виждащ какво е нивото на престъпност в страната ни се е въоръжил. Веднага адвокатът в мен възрази – но това е незаконно! Да, незаконно е да имаш преработени газово оръжие, но не е незаконно когато опиташ да се снабдиш със законно такова да получиш отказ без каквато и да е мотивация от съответния служител в служба КОС. Незаконно е и да употребиш ловното си оръжие срещу крадеца – не е хуманно и после те съдят, ако си го оставил жив и плащаш цял живот. Значи схемата е такава – гражданите се нуждаят от оръжие за да се защитят, но държавата откровено им пречи. Когато гражданин реши, че въпреки всичко животът и имуществото му са по-скъпи и си набави по един или друг начин средство за защита бива обявен за престъпник и се радва на гостоприемството на изправителните учреждения. 

Адвокатът в мен помни латинската максима Dura lex, sed lex, буквално означаваща „лош закон, но закон”, подчертаваща върховенството на закона и това, че дори лошите закони трябва да се спазват. Гражданинът в мен обаче отказва да я приеме, като единствено валидна и предпочита да формира мирогледа си на база една друга мисъл принадлежаща на Ганди - 




сряда, 18 януари 2012 г.

Среща с психиатъра .........

Скоро във връзка с подновяването на разрешителното ми за носене и съхраняване на ловно оръжие се наложи да се срещна с психиатър, който да ми издаде удостоверение, че не се водя на отчет в някоя психиатрия. Всеки преминавал през тези формални прегледи знае, че освен да те питат за името и адреса друго не питат и излизаш с въпросната бележка след има няма 5 минути. На тоя психиатър обаче май не му бях първия та беше малко изнервен поне на пръв поглед и докато си съобщавах данните, започна почти да се оплаква как през деня една камара народ искащ да си презавери оръжието бил минал през него и се чудеше от къде са се навъдили толкоз хора с оръжие в тоз град?!?

По принцип бях решил да си мълча и да не се бъзикам с психиатъра, ама видиш ли след тези му въпроси не издържах и веднага му зададох контравъпросчето:

- Докторе, ти на хора дето не носят оръжие свидетелства издаваш ли?
- Да естествено - отговори той - на шофьори, работници на разни машини и т.н.
Аз пак попитах:
- А според тебе тия хора дето ходят по улицата без оръжие нормални ли са?
- Ами повечето да - отговори доктора.
Аз го изгледах и му викам:
- Е, докторе, и ти твърдиш, че да излезеш на улицата без оръжие в държава с огромна престъпност, където няма човек, който да не е бил жертва в една или друга степен на посегателство към личността или собствеността си е нормално и рационално поведение?!? Ами аз пък ти заявявам най-отговорно, че всички тия "нормални" хора, които се разхождат дори без нож в джоба са или откачени, или тотално незаинтересовани какво може да им се случи, или имат склонност към самоубийство или пък са мазохисти някакви.

Докторът веднага ме контрира:
- А това, че примерно ти всеки ден носиш оръжие прави ли те нормален? Това малко прилича на параноя, която си е медицинско отклонение?
Казва му:
- Докторе, баш психиатъра Фройд го е казал - страхът от оръжието е признак за забавено сексуално и емоционално развитие, а дали съм параноичен или предпазлив, това е тема на друг разговор. Давай сега бележката, че вънка още нормални като мене чакат ............ 

четвъртък, 12 януари 2012 г.

Откриха изчезналата Мирослава .......... мъртва!

 Само преди минути беше съобщена новината, че е открита изчезналата Мирослава от Перник. момичето за съжаление е намерено мъртво, което обаче по никакъв начин не се връзва с внушенията, които бяха вкарани по новините, че не е отвлечена, а просто е избягала от вкъщи. Родната полиция имаше наглостта да тиражира тази версия, за това искам да видя как сега ще обяснят как така това момиче, което уж само е напуснало дома си е било убито. Сега същите тези органи трябва да застанат пред родителите и да кажат как са сбъркали и как изтеклата информация за алкохолизъм и битови проблеми в семейството нямат отношение към случая. Проблемът е обаче, че каквото и да кажат вече нищо не може да върне момичето. Почивай в мир Мирослава, имаше нещастието да се родиш в държава, на която не и пука за децата и! 

сряда, 11 януари 2012 г.

Отново за правото да носим оръжие

През последната седмица излезе новината как в САЩ 18-годишна самотна майка застреля с ловна пушка влязъл с взлом в жилището и мъж. Вероятно ще се запитате какво общо има това с българската действителност? Ами честно казано няма нищо общо – просто в България това не може да се случи. Първо защото жените в страната ни, които имат законно оръжие се броят на пръстите на едната ръка. Второ шансовете една жена да получи от служба КОС разрешително за носене на оръжие клони толкова силно към нула, че спокойно може да се приеме за тотално невъзможно. 

И всичко това в държава, която се „слави” с увеличаваща се битова престъпност, на която не стават жертви мускулестите типове с пищови, а обикновено женската част от населението. Същите тези жени биват пребивани във входове, за да им вземат чантата с някакви мизерни левчета, биват изнасилвани от групи пияни гадове, биват убивани в центъра на столицата ни, получават удари в лицето пред децата си по парковете за да свалят от тях златни украшения или пък биват заплашвани и удряни от разни комплексирани типчета, които случайно или не са били засечени от колата на жертвата.

Та на кого трябва повече оръжие в Абсурдистан – на крехката жена или на силния мъж? Отговорът е, че трябва и на двамата. Защото жертва в милата ни родина можеш да станеш както на улицата, така и в дома си, който погрешно смятаме за наша крепост. Какво пречи на законодателя да уреди притежаването и използването на оръжие за защита на семейството у дома? Ами нищо, просто трябва някой с воля и топки, за да прокара такъв закон. Тогава мъжа ще излиза от къщи знаейки, че оставя семейството и имуществото си защитени от оръжие, което може да ги предпази от всеки опит за посегателство.

Ама видиш ли така щяло да има много оръжие в населението и да стават инциденти. Ами те и с колите стават инциденти, ама никой не те ограничава да си купиш колкото си искаш и с каквато си искаш мощност от тези машини и като цяло да шофираш безотговорно и застрашаващо живота на мнозина. Просто противоречи на нормалната човешка логика да ограничиш правото на човек да се защитава в дома си, но в Абсурдистан няма пречки това да е реалност.

Някога в НПК чл 12 е имал следното съдържание:
Чл. 12.  (1) Не е общественоопасно деянието, което е извършено при неизбежна отбрана – за да се защитят от непосредствено противоправно нападение държавни или обществени интереси, личността или правата на отбраняващия се или на другиго чрез причиняване вреди на нападателя в рамките на необходимите предели. ...........................
 (3) Независимо от характера и опасността на защитата няма превишаване пределите на неизбежната отбрана, ако:
1.  (обявена за противоконституционна от КС на РБ – ДВ, бр. 120 от 1997 г.) – нападението е от две или повече лица;
2.  (обявена за противоконституционна от КС на РБ – ДВ, бр. 120 от 1997 г.) – нападателят е въоръжен;
3.  (частично обявена за противоконституционна относно думите „вилен имот или стопански обект“ от КС на РБ – ДВ, бр. 120 от  1997 г.) – нападението е извършено чрез проникване с насилие или с взлом в жилище, вилен имот или стопански обект;
4.  (обявена за противоконституционна от КС на РБ – ДВ, бр. 120 от 1997 г.) – нападението е в моторно, въздухоплавателно, водно превозно средство или подвижен железопътен състав;
5.  (обявена за противоконституционна от КС на РБ – ДВ, бр. 120 от 1997 г.) – нападението е извършено нощем;
6.  нападението не може да бъде отблъснато по друг начин.

Ясно се вижда, че законодателят писал тогавашните разпоредби е бил пределно в час, че не живеем във времето на рицари и мускетари, и че ако ни нападнат нито ще е джентълменско един на един, нито ще е по светло /доказва го и статистиката/ а много вероятно е и да бъде направено с оръжие. .............. Браво на такива законодатели!!! Обаче се намират някакви клепари от Конституционния съд, които казват, че това противоречи на конституцията и на по специално на разпоредбата, че всеки има право на живот и не върви ако ти налетят през нощта една сурия изроди с боксове и бухалки да ги изпозастреляш?!? Ми то всъщност е много по-добре да си седиш кротко и да те бият, и да разчиташ, че ще спрат преди да те утрепят........... Ами ако не спрат?

Те конституционните съдии сигурно под влияние на филмите с Джет Ли са останали с впечатлението, че видиш ли не е невъзможно да набиеш 7-8 човека, а и след като Ван Дам може да отнесе около 10-15 удара с метална тръба в тила значи обикновения човек също не би пострадал особено от 5-6, а и за капак това, че те нападат през нощта е лесно решим проблем – скивай как Робокоп и Терминатора си имат вградено нощно виждане ................ А и Рамбо и Чък Норис спокойно понасят рязане и мушкане с нож, при това после набиват лошите. Хвала на такива законотворци уреждащи обществени отношение не на база действителността, а на база треторазрядни американски екшъни!