сряда, 19 октомври 2011 г.

Катуница - протестите и погрешно насочената агресия

Гледайки новините мисля, че нещата по случая „Катуница” позатихнаха и е редно да дам своя коментар за събитията от гледна точка на редови български гражданин. Сега след като всичко отмина може на трезва глава да се даде оценка на бунтовете, полицейската агресия и етническото напрежение, които ги съпътстваха. Истината за мен, е че бунтовете като спонтанна форма на протест показаха на управляващите, че не са господари на стадо овце, и че в обществото има напрежение, което е на границата да избухне. И случаи като убийството в Катуница могат да отключат това напрежение с непредвидими последици. Проблемът е обаче, че управляващите много бързо се усетиха и дадоха цел на народното недоволство в лицето на  циганите. Всичко това беше направено, за да не се излее гневът на  хората върху управляващия елит.

Но срещу какво реално протестираха хората? В началото протестите бяха срещу един самозабравил се местен феодал самоопределил се като бос на ромите. И заради това, че той олицетворяваше циганското малцинство за виновни бяха нарочени всички цигани. И агресията умело беше насочена към тях. .......... А реално дълго трупаното недоволство, което изби в протести не беше от циганите. Защото проблемът на обикновения българин не му е циганина. Проблемите му са ниската заплата, скапаното здравеопазване, несигурността, битовата престъпност и т.н. А кой е виновен за тях? Циганите или управляващите? Както и да го гледам май са вторите.

Е ,всички се дразним, че циганите не работят, получават помощи, не плащат сметки, данъци, крадат, не са образовани.......... Но кой допуска в България да има прослойка, която да е необразована, лесна за манипулиране и за която се сещат само преди избори? Ами политиците. Защо тогава тези бунтове не се насочиха директно към политическия елит, а се насочиха към политическия проект „ромско малцинство”? Отговорът е, че в еуфорията никой не следваше причинно-следствената връзка, а само под влияние на емоцията бунтът се насочваше към една или друга поставена от някой горе цел. Само не към истинската.

А и циганското малцинство е удобен буфер между политиците и останалите български граждани. От каквото и да е недоволен българина, каквото и да го дразни и стресира, когато и да реши да протестира, винаги за проблемите му може да бъдат обвинени циганите. По този начин от народното недоволство ще бъдат предпазени политиците ни, които до съвършенство са овладели принципа „Разделяй и владей” . Разделяйки българското общество на българи, цигани, турци и т.н. по цвят, вяра, етнос, образование политиците ни единствено целят да спечелят на своя страна някоя от тези групи, която да им осигури облагите на властта.

Но бунтовете показаха, че в бъдеще подобни протести ще стават все по-чести, все по-масови и все по-неконтролируеми, докато в един момент намерят корена на всички проблеми в лицето на политическия ни елит. Сега е моментът политиците ни да се усетят и да се обърнат към надписа над входа на парламента, който, въпреки че ежедневно виждат са забравили какво означава. Защото макар и те да не го виждат българския народ го вижда и знае, че „Съединението прави силата”, а тази сила не е малка.