През последните няколко седмици
нашумя случаят Йордан Опиц и предизвика отново позамрелият дебат за
въоръжаването на населението в България. Ще си позволя да го разгледам, с
уговорката, че не съм запознат детайлно с него, и изложението ми може да има
съществени пропуски. Ще разгледам този случай от две гледни точки – едната като
адвокат, човек с юридическо образование и опит и втората в качеството ми на
редови гражданин на тази красива страна.
Когато прочетох решението на съда
и мотивите към него, юристът в мен си каза, че съдът е прав. Не може да стреляш
по хора, които не те заплашват непосредствено по улицата при това с незаконно
преработено газово оръжие. Да, виновен е, нарушил е закона осъществил е състав
на престъпление и следва да си понесе наказанието.
След това обаче обикновения
гражданин в мен се намеси във вътрешния диалог. Да, стрелял е по човек. Но по
човек, криминално проявен, с множество престъпления зад гърба си. Човек, който е
влязъл, за да посегне на чуждо имущество, за да си набави пари за наркотици. И
да, подобен човек, ако се опита да бъде спрян може да нарани или убие
собствениците на това имущество. Ами ако в този момент в жилището или ателието
не е бил иконописецът, а майка с дете или пенсионерка? ...... Щяхме да четем,
че при кражба наркозависим „болен” младеж е убил майка с дете или пенсионерка.
И след няколко дни щяхме да забравим за случая. Просто защото това не е нещо
инцидентно – това е ежедневие. Инцидентно е да успееш да се защитиш от подобни
ежедневно случващи се сценарии...................
Но пък пистолетът бил преработен
газов............ Ами бил е, човекът се е чувствал застрашен и като всеки
нормален гражданин виждащ какво е нивото на престъпност в страната ни се е въоръжил.
Веднага адвокатът в мен възрази – но това е незаконно! Да, незаконно е да имаш
преработени газово оръжие, но не е незаконно когато опиташ да се снабдиш със
законно такова да получиш отказ без каквато и да е мотивация от съответния
служител в служба КОС. Незаконно е и да употребиш ловното си оръжие срещу
крадеца – не е хуманно и после те съдят, ако си го оставил жив и плащаш цял
живот. Значи схемата е такава – гражданите се нуждаят от оръжие за да се
защитят, но държавата откровено им пречи. Когато гражданин реши, че въпреки
всичко животът и имуществото му са по-скъпи и си набави по един или друг начин
средство за защита бива обявен за престъпник и се радва на гостоприемството на
изправителните учреждения.
Адвокатът в мен помни латинската
максима Dura lex, sed lex, буквално означаваща „лош
закон, но закон”, подчертаваща върховенството на закона и това, че дори лошите закони трябва да се спазват. Гражданинът в мен обаче отказва да я приеме, като единствено валидна и предпочита да
формира мирогледа си на база една друга мисъл принадлежаща на Ганди -
