четвъртък, 1 ноември 2012 г.

България - държавата на мишките


Българинът е мишка! При това той не е обикновена мишка, а е голяма мишка! Това мога да го твърдя със 100% сигурност. На територията от 111 хил. кв. километра  наречена България няма народ, а популация от мишки. Тези мишки не водят достойно съществуване, нямат високи цели, нямат обществено съзнание, те се интересуват единствено от собственото си оцеляване. Именно собственото добруване и душевен комфорт е основна цел и всяко действие водещо до нарушаване на този егоистичен индивидуален мироглед се смята за неприемливо и опасно.

Мишката от България е като всяка друга мишка – задоволява се с малко. Не защото не иска да има много, просто не и стиска да си поиска. Смята, че искайки да получи повече  може да си навлече неприятности и да остане и без малкото, което има. Но не си мислете, че българската мишка поради това, че се задоволява с малко е скромна. Напротив, тя е алчна и себична и ще направи всичко, за да запази своето и по възможност да заграби чуждото. Балканската мишка иска да бъде нещо много повече от останалите мишки и ако получи този шанс забравя каква мишка е била и се грижи само за себе си и своето потомство унижавайки и подтискайки масата от мишки част от които е била до неотдавна.

Мишката населяваща България е страхлива. Тя с удоволствие би наблюдавала как някоя по-смела мишка ще поиска нещо повече. Дори ще я окуражава, основно във Фейсбук, и ще обещава безрезервна подкрепа. Когато обаче по-смелата мишка се изправи срещу котката тя осъзнава, че е съвсем сама, а мишоците, които са били на думи зад нея са изчезнали. И тогава смелата българска мишка разбира, че не е част от общество, а от сбирщина егоистични, дребнави, себични индивиди, които ги е страх да се изправят срещу това, което не харесват и което ги подтиска.

Българската мишка е измислила поговорката „Преклонената глава сабя не я сече”. Това и е основна житейска философия. Това е и основната причина българската мишка да е адаптивна, непостоянна и да няма изградени правилни представи за това как да се държи като гражданин, а не като роб.

Не ме разбирайте погрешно, аз се гордея с това, което е извършил българинът през вековете, когато е бил единен, когато е имал цел и когато не се е интересувал само от собственото си добруване, а от благоденствието на цял един народ. Срам ме е обаче как потомците на победителите в стотици битки над многократно по-силни противници са загубили волята си да се борят и от горди българи и победители са се превърнали в мишки, които не заслужават да се наричат нация. Мишки, които търпят с тях да се бъзикат политици, монополисти и чужди посланици.  Мишки, забравили, че не е най-важното да се наядеш, че не е най-важното да откраднеш колкото можеш повече, че ако искаш да промениш нещо трябва да се бориш, а не да правиш кампании в Фейсбук...................

петък, 28 септември 2012 г.

Случаят Опиц през погледа на един адвокат и гражданин


През последните няколко седмици нашумя случаят Йордан Опиц и предизвика отново позамрелият дебат за въоръжаването на населението в България. Ще си позволя да го разгледам, с уговорката, че не съм запознат детайлно с него, и изложението ми може да има съществени пропуски. Ще разгледам този случай от две гледни точки – едната като адвокат, човек с юридическо образование и опит и втората в качеството ми на редови гражданин на тази красива страна.

Когато прочетох решението на съда и мотивите към него, юристът в мен си каза, че съдът е прав. Не може да стреляш по хора, които не те заплашват непосредствено по улицата при това с незаконно преработено газово оръжие. Да, виновен е, нарушил е закона осъществил е състав на престъпление и следва да си понесе наказанието.

След това обаче обикновения гражданин в мен се намеси във вътрешния диалог. Да, стрелял е по човек. Но по човек, криминално проявен, с множество престъпления зад гърба си. Човек, който е влязъл, за да посегне на чуждо имущество, за да си набави пари за наркотици. И да, подобен човек, ако се опита да бъде спрян може да нарани или убие собствениците на това имущество. Ами ако в този момент в жилището или ателието не е бил иконописецът, а майка с дете или пенсионерка? ...... Щяхме да четем, че при кражба наркозависим „болен” младеж е убил майка с дете или пенсионерка. И след няколко дни щяхме да забравим за случая. Просто защото това не е нещо инцидентно – това е ежедневие. Инцидентно е да успееш да се защитиш от подобни ежедневно случващи се сценарии...................

Но пък пистолетът бил преработен газов............ Ами бил е, човекът се е чувствал застрашен и като всеки нормален гражданин виждащ какво е нивото на престъпност в страната ни се е въоръжил. Веднага адвокатът в мен възрази – но това е незаконно! Да, незаконно е да имаш преработени газово оръжие, но не е незаконно когато опиташ да се снабдиш със законно такова да получиш отказ без каквато и да е мотивация от съответния служител в служба КОС. Незаконно е и да употребиш ловното си оръжие срещу крадеца – не е хуманно и после те съдят, ако си го оставил жив и плащаш цял живот. Значи схемата е такава – гражданите се нуждаят от оръжие за да се защитят, но държавата откровено им пречи. Когато гражданин реши, че въпреки всичко животът и имуществото му са по-скъпи и си набави по един или друг начин средство за защита бива обявен за престъпник и се радва на гостоприемството на изправителните учреждения. 

Адвокатът в мен помни латинската максима Dura lex, sed lex, буквално означаваща „лош закон, но закон”, подчертаваща върховенството на закона и това, че дори лошите закони трябва да се спазват. Гражданинът в мен обаче отказва да я приеме, като единствено валидна и предпочита да формира мирогледа си на база една друга мисъл принадлежаща на Ганди - 




сряда, 18 януари 2012 г.

Среща с психиатъра .........

Скоро във връзка с подновяването на разрешителното ми за носене и съхраняване на ловно оръжие се наложи да се срещна с психиатър, който да ми издаде удостоверение, че не се водя на отчет в някоя психиатрия. Всеки преминавал през тези формални прегледи знае, че освен да те питат за името и адреса друго не питат и излизаш с въпросната бележка след има няма 5 минути. На тоя психиатър обаче май не му бях първия та беше малко изнервен поне на пръв поглед и докато си съобщавах данните, започна почти да се оплаква как през деня една камара народ искащ да си презавери оръжието бил минал през него и се чудеше от къде са се навъдили толкоз хора с оръжие в тоз град?!?

По принцип бях решил да си мълча и да не се бъзикам с психиатъра, ама видиш ли след тези му въпроси не издържах и веднага му зададох контравъпросчето:

- Докторе, ти на хора дето не носят оръжие свидетелства издаваш ли?
- Да естествено - отговори той - на шофьори, работници на разни машини и т.н.
Аз пак попитах:
- А според тебе тия хора дето ходят по улицата без оръжие нормални ли са?
- Ами повечето да - отговори доктора.
Аз го изгледах и му викам:
- Е, докторе, и ти твърдиш, че да излезеш на улицата без оръжие в държава с огромна престъпност, където няма човек, който да не е бил жертва в една или друга степен на посегателство към личността или собствеността си е нормално и рационално поведение?!? Ами аз пък ти заявявам най-отговорно, че всички тия "нормални" хора, които се разхождат дори без нож в джоба са или откачени, или тотално незаинтересовани какво може да им се случи, или имат склонност към самоубийство или пък са мазохисти някакви.

Докторът веднага ме контрира:
- А това, че примерно ти всеки ден носиш оръжие прави ли те нормален? Това малко прилича на параноя, която си е медицинско отклонение?
Казва му:
- Докторе, баш психиатъра Фройд го е казал - страхът от оръжието е признак за забавено сексуално и емоционално развитие, а дали съм параноичен или предпазлив, това е тема на друг разговор. Давай сега бележката, че вънка още нормални като мене чакат ............ 

четвъртък, 12 януари 2012 г.

Откриха изчезналата Мирослава .......... мъртва!

 Само преди минути беше съобщена новината, че е открита изчезналата Мирослава от Перник. момичето за съжаление е намерено мъртво, което обаче по никакъв начин не се връзва с внушенията, които бяха вкарани по новините, че не е отвлечена, а просто е избягала от вкъщи. Родната полиция имаше наглостта да тиражира тази версия, за това искам да видя как сега ще обяснят как така това момиче, което уж само е напуснало дома си е било убито. Сега същите тези органи трябва да застанат пред родителите и да кажат как са сбъркали и как изтеклата информация за алкохолизъм и битови проблеми в семейството нямат отношение към случая. Проблемът е обаче, че каквото и да кажат вече нищо не може да върне момичето. Почивай в мир Мирослава, имаше нещастието да се родиш в държава, на която не и пука за децата и! 

сряда, 11 януари 2012 г.

Отново за правото да носим оръжие

През последната седмица излезе новината как в САЩ 18-годишна самотна майка застреля с ловна пушка влязъл с взлом в жилището и мъж. Вероятно ще се запитате какво общо има това с българската действителност? Ами честно казано няма нищо общо – просто в България това не може да се случи. Първо защото жените в страната ни, които имат законно оръжие се броят на пръстите на едната ръка. Второ шансовете една жена да получи от служба КОС разрешително за носене на оръжие клони толкова силно към нула, че спокойно може да се приеме за тотално невъзможно. 

И всичко това в държава, която се „слави” с увеличаваща се битова престъпност, на която не стават жертви мускулестите типове с пищови, а обикновено женската част от населението. Същите тези жени биват пребивани във входове, за да им вземат чантата с някакви мизерни левчета, биват изнасилвани от групи пияни гадове, биват убивани в центъра на столицата ни, получават удари в лицето пред децата си по парковете за да свалят от тях златни украшения или пък биват заплашвани и удряни от разни комплексирани типчета, които случайно или не са били засечени от колата на жертвата.

Та на кого трябва повече оръжие в Абсурдистан – на крехката жена или на силния мъж? Отговорът е, че трябва и на двамата. Защото жертва в милата ни родина можеш да станеш както на улицата, така и в дома си, който погрешно смятаме за наша крепост. Какво пречи на законодателя да уреди притежаването и използването на оръжие за защита на семейството у дома? Ами нищо, просто трябва някой с воля и топки, за да прокара такъв закон. Тогава мъжа ще излиза от къщи знаейки, че оставя семейството и имуществото си защитени от оръжие, което може да ги предпази от всеки опит за посегателство.

Ама видиш ли така щяло да има много оръжие в населението и да стават инциденти. Ами те и с колите стават инциденти, ама никой не те ограничава да си купиш колкото си искаш и с каквато си искаш мощност от тези машини и като цяло да шофираш безотговорно и застрашаващо живота на мнозина. Просто противоречи на нормалната човешка логика да ограничиш правото на човек да се защитава в дома си, но в Абсурдистан няма пречки това да е реалност.

Някога в НПК чл 12 е имал следното съдържание:
Чл. 12.  (1) Не е общественоопасно деянието, което е извършено при неизбежна отбрана – за да се защитят от непосредствено противоправно нападение държавни или обществени интереси, личността или правата на отбраняващия се или на другиго чрез причиняване вреди на нападателя в рамките на необходимите предели. ...........................
 (3) Независимо от характера и опасността на защитата няма превишаване пределите на неизбежната отбрана, ако:
1.  (обявена за противоконституционна от КС на РБ – ДВ, бр. 120 от 1997 г.) – нападението е от две или повече лица;
2.  (обявена за противоконституционна от КС на РБ – ДВ, бр. 120 от 1997 г.) – нападателят е въоръжен;
3.  (частично обявена за противоконституционна относно думите „вилен имот или стопански обект“ от КС на РБ – ДВ, бр. 120 от  1997 г.) – нападението е извършено чрез проникване с насилие или с взлом в жилище, вилен имот или стопански обект;
4.  (обявена за противоконституционна от КС на РБ – ДВ, бр. 120 от 1997 г.) – нападението е в моторно, въздухоплавателно, водно превозно средство или подвижен железопътен състав;
5.  (обявена за противоконституционна от КС на РБ – ДВ, бр. 120 от 1997 г.) – нападението е извършено нощем;
6.  нападението не може да бъде отблъснато по друг начин.

Ясно се вижда, че законодателят писал тогавашните разпоредби е бил пределно в час, че не живеем във времето на рицари и мускетари, и че ако ни нападнат нито ще е джентълменско един на един, нито ще е по светло /доказва го и статистиката/ а много вероятно е и да бъде направено с оръжие. .............. Браво на такива законодатели!!! Обаче се намират някакви клепари от Конституционния съд, които казват, че това противоречи на конституцията и на по специално на разпоредбата, че всеки има право на живот и не върви ако ти налетят през нощта една сурия изроди с боксове и бухалки да ги изпозастреляш?!? Ми то всъщност е много по-добре да си седиш кротко и да те бият, и да разчиташ, че ще спрат преди да те утрепят........... Ами ако не спрат?

Те конституционните съдии сигурно под влияние на филмите с Джет Ли са останали с впечатлението, че видиш ли не е невъзможно да набиеш 7-8 човека, а и след като Ван Дам може да отнесе около 10-15 удара с метална тръба в тила значи обикновения човек също не би пострадал особено от 5-6, а и за капак това, че те нападат през нощта е лесно решим проблем – скивай как Робокоп и Терминатора си имат вградено нощно виждане ................ А и Рамбо и Чък Норис спокойно понасят рязане и мушкане с нож, при това после набиват лошите. Хвала на такива законотворци уреждащи обществени отношение не на база действителността, а на база треторазрядни американски екшъни!

сряда, 19 октомври 2011 г.

Катуница - протестите и погрешно насочената агресия

Гледайки новините мисля, че нещата по случая „Катуница” позатихнаха и е редно да дам своя коментар за събитията от гледна точка на редови български гражданин. Сега след като всичко отмина може на трезва глава да се даде оценка на бунтовете, полицейската агресия и етническото напрежение, които ги съпътстваха. Истината за мен, е че бунтовете като спонтанна форма на протест показаха на управляващите, че не са господари на стадо овце, и че в обществото има напрежение, което е на границата да избухне. И случаи като убийството в Катуница могат да отключат това напрежение с непредвидими последици. Проблемът е обаче, че управляващите много бързо се усетиха и дадоха цел на народното недоволство в лицето на  циганите. Всичко това беше направено, за да не се излее гневът на  хората върху управляващия елит.

Но срещу какво реално протестираха хората? В началото протестите бяха срещу един самозабравил се местен феодал самоопределил се като бос на ромите. И заради това, че той олицетворяваше циганското малцинство за виновни бяха нарочени всички цигани. И агресията умело беше насочена към тях. .......... А реално дълго трупаното недоволство, което изби в протести не беше от циганите. Защото проблемът на обикновения българин не му е циганина. Проблемите му са ниската заплата, скапаното здравеопазване, несигурността, битовата престъпност и т.н. А кой е виновен за тях? Циганите или управляващите? Както и да го гледам май са вторите.

Е ,всички се дразним, че циганите не работят, получават помощи, не плащат сметки, данъци, крадат, не са образовани.......... Но кой допуска в България да има прослойка, която да е необразована, лесна за манипулиране и за която се сещат само преди избори? Ами политиците. Защо тогава тези бунтове не се насочиха директно към политическия елит, а се насочиха към политическия проект „ромско малцинство”? Отговорът е, че в еуфорията никой не следваше причинно-следствената връзка, а само под влияние на емоцията бунтът се насочваше към една или друга поставена от някой горе цел. Само не към истинската.

А и циганското малцинство е удобен буфер между политиците и останалите български граждани. От каквото и да е недоволен българина, каквото и да го дразни и стресира, когато и да реши да протестира, винаги за проблемите му може да бъдат обвинени циганите. По този начин от народното недоволство ще бъдат предпазени политиците ни, които до съвършенство са овладели принципа „Разделяй и владей” . Разделяйки българското общество на българи, цигани, турци и т.н. по цвят, вяра, етнос, образование политиците ни единствено целят да спечелят на своя страна някоя от тези групи, която да им осигури облагите на властта.

Но бунтовете показаха, че в бъдеще подобни протести ще стават все по-чести, все по-масови и все по-неконтролируеми, докато в един момент намерят корена на всички проблеми в лицето на политическия ни елит. Сега е моментът политиците ни да се усетят и да се обърнат към надписа над входа на парламента, който, въпреки че ежедневно виждат са забравили какво означава. Защото макар и те да не го виждат българския народ го вижда и знае, че „Съединението прави силата”, а тази сила не е малка.

неделя, 25 септември 2011 г.

За правото да носим оръжие

Всеки пълнолетен български гражданин трябва да притежава оръжие. Причините за това са много, но основната е, че живеем в Абсурдистан.  България е страна с огромна битова престъпност, която не се отрича дори от МВР. В България не можеш да разчиташ на полицията или правосъдната система. В България сам трябва да пазиш семейството и собствеността си, защото държавата е абдикирала от задължението си да осигурява обществен ред и сигурност за обикновения българин. Имаме 30-хилядна армия с 80 танка, 5-6 изправни изтребителя и непрекъснато намаляваща военна мощ. Това са основните причини, които налагат населението в страната ни да бъде въоръжено и само да поеме отговорността за сигурността си.

Най-логичното е, когато живееш в държава с голяма престъпност правителството, виждайки безсилието си, да даде право на гражданите да придобиват оръжие при облекчен режим. Но това не се случва, дори напротив – сегашното правителство негласно ограничава това право и причините за това са две. Първата е, че ако има оръжие в гражданите те ще могат да се защитят сами и няма да имат нужда от 60000 полицаи и разни „спасители” с повтарящи се инициали. Втората причина е, че въоръженият гражданин може сам да потърси правата си и сметка от управляващите. Управляващите ги е страх от активни и въоръжени граждани, със собствено мнение и възможности да въздействат върху политическата система. Управляващите имат интерес българите да бъдат пасивни избиратели, разоръжени, обезверени, уплашени и нуждаещи се от спасители.

Тенденцията по разоръжаване на българите тече с пълна сила от няколко години с последователност, която изключва случайност на процеса. Първата вълна разоръжаване беше с промяната в Закона за лова и установяването на определен брой ловци върху единица площ. И на малките деца в България е ясно, че поне 80% от ловците у нас не ходят реално на лов, а използват членуването в ловни дружинки само , за да имат оръжие в дома си, за да се защитят.
Следващата вълна тече и в момента – намаляване броя на издадените разрешителни за оръжие и неподновяването на разрешителни на законопослушни  граждани. В същото време криминално проявени носят законно огнестрелно оръжие. Ако желаеха управляващите можеха само с премахване на една точка от новия закон за оръжието да дадат на българските граждани така необходимата им сигурност. Това е абсурдната законова разпоредба за това, че гражданинът следва да доказва, че има необходимост от притежаването на оръжие. Все едно, че законотворците ни живеят на друга планета и не знаят, че битовата престъпност е с космически измерения и имено тя е това, която най- много засяга обикновения българин!  Още повече, че преценката е дадена на служител в служба КОС, който освен, че издава разрашителните следи и за подновяването им, за съхранението им и т.н. Понеже живеем в България, това обикновено е някой мързелив полицай, който няма дори минимален интерес насила да си създава работа и отказите са чести, защото зависят само и единствено от вездесъщата им воля. Съществуването на разпоредбата за доказване на необходимост е и предпоставка за корупция, защото след като това да имаш или нямаш оръжие зависи от субективната преценка на един човек, той много лесно може да бъде „мотивиран” да вземе решение в благоприятна за „мотивиращия” насока.

Връх на безобразието е и изискването да се регистрира газовото и въздушно оръжие. Цялата идея беше да се приберат още пари в закъсалия ни републикански бюджет. Подобна регистрация отказа много българи от възможността да се защитават, защото просто не искат да се занимават с тромавата служба КОС и да чакат като просяци в двата работни дни на съответната служба. Защото полицаите не са слуги на народа, а в преобладаващият случай, хора, на които държавата дава власт, а ние трябва да търпим надменното им отношение. А реално от нашите данъци те получават заплатите си. Те много добре го знаят, но не им изнася.

Мога още дълго да пиша защо гражданите трябва да скъсат с комунистическото мислене, че държавата ще се погрижи за тях, за това, че задължение на мъжът е да се грижи за сигурността на семейството и собствеността си. За това, че в България случаите на убити от тълпи роми българи са достатъчно чести и, че ако същите тези българи имаха оръжие новините щяха да са в друг смисъл.

Всеки човек с интернет може да си извади статистиката за престъпността в страни с либерален режим за носене на оръжие и в такива с рестриктивен. Статистиката показва едно – наложи ли се забрана за носенето на оръжие престъпността процъфтява. Изглежда обаче, в България някой има интерес от това в страната ни гражданите да живеят в страх.

Последното безобразие, което цели да превърне българите в бездушни и уплашени гласоподаватели и предлаганото от някои депутати забрана за носенето на хладно оръжие, което ще лиши българския мъж и от последното средство за защита. Само за справка, за последно носенето на ножове от българите е било забранено през турското робство. С подобно действие за мен управляващите се приравняват на поробителите ни.

В началото на изложението засегнах положението в българската армия – освен за вътрешната сигурност,  притежаването на оръжие от населението е гарант и за външната такава. Пример за това е Швейцария, където всеки мъж до определена възраст съхранява личното си оръжие от казармата у дома. За това когато съм разговарял с хора от тази страна за мутренските години и престъпността те просто ми отговарят, че при тях това не може да се случи. Просто решилият да застрахова силово или да убива, граби, изнасилва ще бъде разстрелян, а гражданинът дори може да бъде отличен за постъпката си. Благодарение на тази въоръженост на населението престъпността в Швейцария е нищожна и за много от престъпленията, които у нас са ежедневие дори не са чували.

Противниците на оръжието в населението изтъкват като довод, че видиш ли не сме узрели за това, безотговорни сме и ще вадим оръжие за щяло и не щяло. Ами аз притежавам от години оръжие, много от познатите ми също, и никой от тях не е извадил оръжието си срещу човек. Просто защото слагайки оръжието на колана човек става много по-внимателен и избягващ конфронтациите, защото със силата която получава чрез оръжието осъзнава и отговорността, която носи от използването му.

Били сме темпераментен и агресивен народ. Ами живота ни е направил такива, ако повечето хора носят оръжие стреса и проблемите ще са по-малко. Когато знаеш, че човека срещу теб е въоръжен няма да тръгнеш да се зъбиш защо ти отнел предимство и да хващаш щангата или бухалката за да се „разберете”. Крадците, грабителите, изнасилвачите ще си имат едно наум като знаят, че жертвите им ще отвърнат с куршуми и същите тези престъпници ще предпочетат да живеят законно вместо въобще да не живеят. Ще станем възпитани, толерантни, с по-малко стрес. И всичко това с една проста промяна и осъзнаването на личната и обществена отговорност която носим, като членове на гражданско общество.

Често в разговор с приятели, които са настроение срещу оръжието ме питат каква ще е цената на тази дълбока промяна в обществото – отговорът ми е, че в началото на година ще бъдат „отстрелвани” по 50-60 представителя на престъпния контингент от въоръжени граждани и това ще има феноменален възпитателен ефект върху останалите. С времето броя им ще намалее и красивата ни родина ще стане едно по-добро място за живот. Тези човешки животи, са нищожна цена за промяната, която ще настъпи в българското общество с либерализирането на режима за носене на оръжие, защото много повече ще бъдат спасени.

За съжаление обаче живеем в Абсурдистан, и ако отстреляме крадеца в дома ни, ще се видим със съдията. Ако употребим законното си оръжие срещу банда криминално проявени въоръжени с ножове, за да се защитим, може и в затвора да идем. Ако банда обидени роми с брадви и тръби потърсят начин да се разправят не е по европейски да свалиш няколко от тях, за да не попаднеш в телевизионните новини, като поредната жертва на циганска безнаказаност. И за всичко това и полиция и прокуратура си намира оправдание в това, че вече сме европейци. Аз пък ще попитам какво ми е европейското – заплатата ли, здравеопазването ли, сигурността за живота и здравето на мен и моето семейство? Така че господа управляващи преди да си търсите повод  да обезоръжите обикновения българин помислете дали самите вие мислите като българи и се интересувате от състоянието на народа си и като сте некъдърни да осигурите на този народ сигурност на живота и собствеността поне не му пречете сам да си я осигури. И нека като нация изградена със силата на оръжието не забравяме общовалидната, актуална и днес максима, че "Свободните хора имат оръжие, робите нямат!"