четвъртък, 1 ноември 2012 г.

България - държавата на мишките


Българинът е мишка! При това той не е обикновена мишка, а е голяма мишка! Това мога да го твърдя със 100% сигурност. На територията от 111 хил. кв. километра  наречена България няма народ, а популация от мишки. Тези мишки не водят достойно съществуване, нямат високи цели, нямат обществено съзнание, те се интересуват единствено от собственото си оцеляване. Именно собственото добруване и душевен комфорт е основна цел и всяко действие водещо до нарушаване на този егоистичен индивидуален мироглед се смята за неприемливо и опасно.

Мишката от България е като всяка друга мишка – задоволява се с малко. Не защото не иска да има много, просто не и стиска да си поиска. Смята, че искайки да получи повече  може да си навлече неприятности и да остане и без малкото, което има. Но не си мислете, че българската мишка поради това, че се задоволява с малко е скромна. Напротив, тя е алчна и себична и ще направи всичко, за да запази своето и по възможност да заграби чуждото. Балканската мишка иска да бъде нещо много повече от останалите мишки и ако получи този шанс забравя каква мишка е била и се грижи само за себе си и своето потомство унижавайки и подтискайки масата от мишки част от които е била до неотдавна.

Мишката населяваща България е страхлива. Тя с удоволствие би наблюдавала как някоя по-смела мишка ще поиска нещо повече. Дори ще я окуражава, основно във Фейсбук, и ще обещава безрезервна подкрепа. Когато обаче по-смелата мишка се изправи срещу котката тя осъзнава, че е съвсем сама, а мишоците, които са били на думи зад нея са изчезнали. И тогава смелата българска мишка разбира, че не е част от общество, а от сбирщина егоистични, дребнави, себични индивиди, които ги е страх да се изправят срещу това, което не харесват и което ги подтиска.

Българската мишка е измислила поговорката „Преклонената глава сабя не я сече”. Това и е основна житейска философия. Това е и основната причина българската мишка да е адаптивна, непостоянна и да няма изградени правилни представи за това как да се държи като гражданин, а не като роб.

Не ме разбирайте погрешно, аз се гордея с това, което е извършил българинът през вековете, когато е бил единен, когато е имал цел и когато не се е интересувал само от собственото си добруване, а от благоденствието на цял един народ. Срам ме е обаче как потомците на победителите в стотици битки над многократно по-силни противници са загубили волята си да се борят и от горди българи и победители са се превърнали в мишки, които не заслужават да се наричат нация. Мишки, които търпят с тях да се бъзикат политици, монополисти и чужди посланици.  Мишки, забравили, че не е най-важното да се наядеш, че не е най-важното да откраднеш колкото можеш повече, че ако искаш да промениш нещо трябва да се бориш, а не да правиш кампании в Фейсбук...................

Няма коментари:

Публикуване на коментар